top of page

История на числата

от Людмил Василев и Георги Григоров от VIII В

ЧИСЛО

Числото представлява абстрактно математическо понятие за означаване на количество, броене и измерване. Като математически обект изразява идеята за брой и ред в зависимост от контекста му на употреба. Символите, с които се изписват числата, се наричат цифри. В разговорния език често двете понятия се използват като синоними, което е неправилно. С цифри се изписват не само числа, а и кодове, означения, телефонни номера,ЕГН, номера на кредитни карти, ISBN на книги и други.

ABOUT
PROJECTS

ВИДОВЕ ЧИСЛА

ЦЕЛ ЗА СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЦИФРИТЕ

Съвременото понятие реално число е плод на продължително историческо развитие. Началото на това развитие се крие в дълбока древност. Понятието естествено число е възникнало от практическите нужди на хората да броят нещата от различно естество.Първоначално за едни и същ брой предмети са употребявали различни думи. Нужна е била сравнително висока степен на абстрактно мислене, за да се схваща числото като една и съща количествена характеристика. 
Способността за такова абстрактно мислене не е присъща на човека по рождение, но веднъж възникнала от нуждите на човешката практика, тя се предава от поколение на поколение.Съвременните означения + и - не са били известни, но положителните и отрицателни числа са били използвани за решаване на уравнения: положителните са били означавани като "имущество", а отрицателните - като "дълг". 

Създаването на цифрите

Еволюция на цифрите

Родината на цифрите, които днес употребяваме навсякъде и наричаме арабски цифри, е Индия. Там културата и науката, и специално математиката достигнали високо развитие.

В Индия били употребявани различни цифри и писмени числови системи. От VI в пр. н. е. до III в. от н. е. в Северна Индия се употребявали цифрите карощи. Забележително при тях е това, че числото 4 има специален знак, което говори за употребата на четирична бройна система или смятане с четворки наред с десетичната и двадесетичната система.

Също от VI в. пр. н. е. в Индия се употребявали и знаци, част от които произхождали от азбуката брахми (брами).

Римските цифри са цифри, използвани от древните римляни в тяхната непозиционна бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области.

Естествените числа се записват чрез повтаряне на римските цифри, които са се появили около 500 г.пр.н.е. у етруските. Системата, използвана в античността, е претърпяла малки промени през Средновековието и се различава от тази, която се използва днес. Изписването на римските цифри е било нормализирано и се базира на няколко основни принципа.

Те идват от хиндо-арабската бройна система, разработена от индийски математици, приложена от персийски математици и предадена по-нататък на арабите на Запад. Оттам е пренесена в Европа през Средновековието, около X век.Малко по-късно, през 1202 г. италианският математик Леонардо Фибоначи, изучавал през периода 1192 – 1200 г. математика в Алжир и други арабски страни, отново привлича вниманието на европейците към арабските числа. Той написва книгата „Liber abaci“, в която, подобно на Мохамед ал Хорезми, описва позиционния принцип и използва цифрите от 0 до 9. Той изрично отбелязва, че тези цифри произхождат от Индия. Самите араби също твърдят, че произходът им е индийски. Въпреки това обаче европейците започват да ги наричат арабски, с което название са се наложили и утвърдили в Европа и Америка. Цифрите претърпяват редица промени, докато добиват окончателния си вид през XV век. За това значително допринася въвеждането на печатните букви.

bottom of page